Малко материали от архива от преди точно десет години, които заслужават вниманието. Как да си подострим тръстиково перо, което е и основният инструмент за арабска калиграфия?
Тук съм използвал бамбук, защото перото е с ширина на пишещия ръб около 8 милиметра. Иначе става с всяко кухо растение като, разбира се, дължината на подострената част и оформянето й зависят от това колко гъвкавост искате, какъв шрифт ще пишете в повечето време с него, върху каква хартия (обикновено грубите хартии изискват по-гъвкави писци) и вашите лични предпочитания и калиграфска рутина.
Но традиционният път към изработване на перо минава през четири етапи, които се възприемат като стандартни. Обикновено за целта се използва специално, много остро ножче, но става и макетно канцеларско ножче.
„Отваряне“ на тръстиката“ (фатх)
Може да бъде доста трудоемко упражннение, ако тръстиката или бамбукът са твърди, с дебели стени. Гледайте да не се осакатите, подобно на някои калиграфи, за които традицията казва, че били наказани така от Аллах, защото неправомерно се подписвали под техни произведения с подписа на техния учител.
Оформяне на страните на пишещата част (нахт)
Представлява подравняване на горната част, изглаждане отдолу, издялкване на ръбовете отстрани – всичко това се определя като „оформяне, скулптиране“ с цел тръстиката да придобие приблизителната форма на плоска отвертка.
Отрязване на пишещия ръб (катт)
Тук оформяте наклона, под който искате да оформите ръба на калема. Този ръб задължително е скосен – ако гледате от външната част на перото, т.е. от гърба му, наклонът е отдясно наляво, за да се оформят две различни по ъгловатост ръбчета. Те са важни, защото с тях се дорисуват части от буквите. Може да стане с ножа за подрязване, или пък с рязко, решително, еднократно отрязване с ножица.
Накрая, разцепване (шакк)
Целта е да се образува цепнатина, която от една страна, прави перото по-гъвкаво, от друга, способства за задържането на повече мастило на върха. Накрая може да загладите ръбчето върху фина шкурка, груб плат, хартия, за да не образува нишки, които да размазват контурите на буквите.
И сте готови.
Експериментирайте с материала. Вариациите могат да бъдат безкрайни. Бамбук, жълта тръстика от вида, който расте в България, ако си намерите тънка, червена и твърда от Близкия изток, още по-добре. Че даже и дървена пръчка.
Автор: Атанас Шиников